Проф. Мони Алмалех е български езиковед и семиотик, професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език при БАН и Висшия евангелски богословски институт (2004–2009). Защитава докторска степен по българска граматика през 1990 г., а през 2006 г. завършва своята хабилитационна дисертация, посветена на семиотиката на цвета в Петокнижието. 

Научните интереси на проф. Алмалех обхващат българистика, хебраистика, общо и приложно езикознание, семиотика. Академичното му развитие е силно повлияно от двугодишна специализация (1993–1994) при проф. Димитри Сегал в Еврейския университет в Йерусалим. През 2004 г. той съставя първия Ивритско-български речник, 2-ро изд. 2011.

Владеенето на иврит му позволява да извършва сравнителни анализи на оригиналните библейски текстове и техните преводи, използвайки методологии от лингвистиката, семиотиката, лингвистичната антропология, етнолингвистиката, психолингвистиката, прагматиката и когнитивната лингвистика. Неговият проект по библейска херменевтика включва четири тома: „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Червените кодове в Стария завет“ (2014) и „Тъмнината в Стария завет“ (2017). Сред приносите му в областта на библейската херменевтика и теорията на цвета са монографиите „Библейското магаре“ (2011) и „Архангелите в Библията“ (2013). 

Английски издания на някои от трудовете му включват Balkan Folk Color Language, (1996), Advertisements: Signs of Femininity and Their Corresponding Color Meanings (2011) и Biblical Donkey (2012). 

Характерна черта на научната дейност на Алмалех е интердисциплинарният лингво-семиотичен и културен анализ на цвета, отразен в трудове като „Балканският фолклорен цветови език“ (1997), „Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти“ (2001), „Корени: семиотика на цвета“ (2006), „Езикът на цвета“ (2007; 2-ро изд. 2012) и „Семиотични изследвания на марките: семиотика на цвета в рекламата“ (2011). 

Първата му монография „Семантика и синтаксис“ (1993) е посветена на българската граматика – тема, която той продължава да развива, както личи от „Език и идиолект: езикът на българските евреи в Израел“ (2006). Той е автор и съставител и на „Учебник по общо езикознание“ за студентите по филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2000). 

Проф. Алмалех е сред основателите на светските академични изследвания върху Библията в България и водещ изследовател в областта на българската хебраистика. Той е признат за пионер в семиотиката на Библията и семиотиката на цвета. Подходът му към българската граматика съчетава традиционни и съвременни лингвистични методологии.