Мони Алмалех

„Савската царица, Лилит и гарванът“ е третата книга, представяща отделни библейски персонажи. В нея Мони Алмалех ни повежда в черните информационни пространства на Библията, за да видим, че черното не винаги означава траур, жалеене, смърт. В книгата са разгледани и многобройните уникални качества на Соломон, и мястото на чернокожите хора в Библията и в следбиблейската епоха. Представени са мнения и хуманитарни анализи за трите персонажа, тълкувания от юдаизма, християнството и исляма. 

Мони Алмалех

"СВЕТЛИНАТА В СТАРИЯ ЗАВЕТ" е втората книга на Мони Алмалех от проекта му "Библейска херменевтка". Чрез етимология, съпоставително езикознание, текстови анализ и съвременни научни теории и методи се разглежда цветът в Библията. Популярно е разбирането, че Библията е Божие слово, което излъчва светлина. Мони Алмалех изследва 45-те корена в иврит, които назовават светлина и чистота, посочвайки невъзможността те да бъдат адекватно преведени на индоевропейски език. Пред читателя се разкрива езиковата картина на света, сьществуваща в сакралния иврит, което позволява по-задълбочено декодиране на съдържанието на текста, много често - съвсем ново за еврводачески явления, а добавя теологични, физико-химични, културни, историографски, семиотични аспекти на библейския текст.

Мони Алмалех

Тъмнината в Стария завет излиза 10 години след първата голяма книга, посветена на цветовете в Библията – Цветовете в Петокнижието (2006).

Всъщност работата по дългосрочния проект за тетралогия „Библията в цвят“ и изникващите съпътстващи теми започна далеч преди първата кни­га, т.е. преди 20 години. Двигател бе интересът на студенти от магистърска програма „Сравнително религиознание“ в Нов български университет... Както и да го погледнем, базата на всичко е съпоставителното езикозна­ние, макар че някои езиковеди смятат, че в моите книги става дума за тео­рия на превода. Други езиковеди се възмущават, че не става дума за сравнително езикознание, а за семиотика.

Мони Алмалех

Езикът на цветовете: Цветовете в балканския фолклор; Библейско червено; Рекламата – цвят и символи. София: „Аскони-издат”, 2007. 373 с. Второ издание 2012.

Книгата е многопосочно разгръщане на темата за цвета. Посочват се значенията за нецвят на цветовете (любов, омраза, здраве, късмет, мъжко-женско начало и др.) в няколко области – традиционна сватба и погребение, художествена литература, библията, националните знамена, рекламите. Разкриват се универсални, регионални и национални значения на цветовете. Състои се от три части: Цветът във фолклора, Библейско червено, Цветът в рекламите.

Мони Алмалех

"Цветът в Петокнижието" е първата книга от проекта "Библейска херменевтика". Това е разказ предназначен за българския читател, за това какво се губи и какво остава от ивритския сакрален текст след превод на български и индоевропейски езици. Макар че авторът поолзва свободно богатия теоритичен апарат на съвременно езикознание, неговият разказ за цветовете в Бибилията оставя впечатление не толкова на езиковедски труд, колкото на проникновение и надникване във вътрешния логос, който Библията събужда у нас. Анализират се мисловните прилики и разлики, произтичащи от структурата на българския език и на иврит.

Мони Алмалех

„ЧЕРВЕНИТЕ КОДОВЕ В СТАРИЯ ЗАВЕТ“ е третата книга на Мони Алмалех от неговия проект Библейска херменевтика, базирана на иврит, индоевропейските езици и семиотиката на цвета. Богът Отец, Исус Христос, Месията, Спасителят, „свещеникът по мелхицадековия чин“, „който спасява и обрязаните“, „ангелът на присъствието Му, който спасява“ са заложени в Стария и Новия завет не само чрез текста, а чрез различни червени кодове. 

Мони Алмалех

Архангелите са два вида според имената им: собствени имена като Михаил, Гавраил, Рафаил и др., и съществителни нарицателни в множествено число, като серафими, херувими, офаними. Авторът прави анализ на ивритските названия и какво се крие зад тях, защото самите названия са код, който остава непреводим в индоевропейските езици. Чрез ивритската езикова картина на света имената дават информация за същността, особеностите и функциите на архангелите. 

Мони Алмалех

Обикновено царете избират за парадно животно силен, боен вид – чистокръвен кон, внушителен слон или дори камила. Христос влиза в Ерусалим на "дете на магарица" в качеството си на юдейски цар. И това е, за да изпълни традицията - Давид има "царска магарица", а Соломон е помазан за цар на "диво магаре". Мъдрост или глупост е царят да язди животно, символ на миролюбието и сексуалността. Други тълкуват, че мъжкото магаре е обвързано с материалното, с тленното и неговата сила, а онези, които го яздят парадно са овладяли тази страна на човешкото същество и на обществото... 

Мони Алмалех

Изследване върху семантиката и синтаксиса на безпредложни словосъчетания от две съществителни имена в съвременния български книжовен език. Авторът разглежда особеностите на конструкции като „чаша вода“, „филия хляб“, „майка героиня“ и др., и ги съпоставя с подобни структури в езика иврит. Книгата обръща внимание на ролите на съществителните, връзката между тях – семантична („отношение между две същности“) и синтактична („структурата на словосъчетанието“), и представя типология на семантичните отношения (напр. количество-предмет, вместилище, принадлежност и др.).

Мони Алмалех

Книгата е многопосочно разгръщане на темата за цвета. Посочват се значенията за нецвят на цветовете (любов, омраза, здраве, късмет, мъжко-женско начало и др.) в няколко области – традиционна сватба и погребение, художествена литература, библията, националните знамена, рекламите. Разкриват се универсални, регионални и национални значения на цветовете. Състои се от три части: Цветът във фолклора, Библейско червено, Цветът в рекламите. 

Мони Алмалех

Книгата представлява доказателствен материал за една теория. Съществува език на цветовете във фолклора и тайното религиозно-мистично познание. В тези две области езикът на цветовете е гледан/виждан по пътя на зрителното възприятие, т.е. невербализиран. Сега обект на изследване е езикът на цветовете в друга форма - когато е "облечен" със слово, с български език. Големият въпрос, на който се дава отговор, е дали значенията на цветовете, известни от фолклора и мистиката, остават на важат/работят и тук. Така хипотезата за съществуване на език на цветовете, имащ неголям брой универсални значения, за всички етноси и за всички времена става една доказана теория.